Филмът разказва за мъж, който сякаш не съществува. На пръв поглед Дон Джонсън прилича на празна черупка. Това, което го изважда от летаргията, е неподписано писмо, написано на розова хартия, в което бивша любовница му съобщава, че му е родила син преди 19 години. Новината изглежда го обърква, но любопитният му приятел Уинстън го подтиква да си припомни имената на жените, които е познавал по това време. Именно Уинстън намира настоящите им адреси и подтиква Дон да попътува из младостта си.
